Когато вашето тригодишно дете изведнъж започне да действа самостоятелно
Дете лежи на земята и прави сцена. Снимка: Getty
Утвърденият ви начин да се справяте с проблемите, внезапно престава да работи: детето има нови възможности и ще ги използва.
Това се случва по време на възрастовите кризи.
За да помогнат на децата да оцелеят, родителите трябва да покажат, че са не само мама и татко, но и истински приятели, които могат да им помогнат за разбирането и сприятеляването със света.
Детският психолог Денис Визер обяснява защо детските кризи не са страшни и какво трябва да направят родителите.
Най-известната криза - тази на третата година - е само една от поредицата свързани с възрастта.
Всичко започва с кризата при раждането и дори тогава можете да разберете как ще преминат останалите.
Следва криза на пръвата година – детето започва да ходи и да изследва пространството около себе си, светът му изведнъж се оказва по-голям от обичайното креватче и познатата стая.
На три години детето започва да се чувства отделено и да тества границите на своята независимост, опитва и усеща всичко. Това често е съпроводено с истерии, крясъци и скандали – детето иска да има възможност да използва това, което е открило.
Някои изследователи акцентират и на кризата на петата година , когато децата започват да се състезават с татко за вниманието на мама. По това време въображението на детето се развива активно.
На седем-осемгодишна възраст започва социална криза - детето тръгва на училище, това е криза за цялото семейство: детето започва да бъде оценявано за първи път родителите излагат на публичен показ продукта на своето възпитание.
И накрая, тийнейджърската криза донякъде прилича на кризата на тригодишна възраст; това е нов кръг на независимост и отделяне от родителите.
Детето се чувства като възрастен и изисква различно отношение: „Не влизай в стаята или поне почукай“. Тийнейджърът иска да бъде изслушван и мнението му да се взема предвид.
Баща успокоява дъщеря си. Снимка: Getty
Родители, помнете:
1. Избягвайте авторитаризма в отношенията . Не забравяйте, че пред вас е малка, голяма личност!
2. Подкрепете интересите му. Помогнете му да инвестира време в неща, които подхранват самочувствието му и го вдъхновяват.
3. Насърчавайте независимостта (в разумни граници, разбира се).
4. Търсете компромисни решения в конфликтни ситуации.
5. Дайте на детето си свобода на избор. Изборът насърчава отговорност и независимост. Ще видите , че един ден ще се гордеете с него.
Детските кризи са необходим етап от развитието, стартова площадка за детето. Те са полезни, защото помагат на децата да растат, да проявяват независимост, воля, гордост от постиженията си – все много полезни качества. Няма нужда да се „борим" с кризите.
Те трябва да се преживеят. Трябва да помогнем на детето да премине през тях и да е спокойно.
Например, ако едно тригодишно дете се стреми към независимост и иска да опита силите си, го оставете да си дърпа обувката или да му помогне да носи торбата за боклук, ако иска.
Родителите често пречат на децата си да се развиват и да правят нещата сами. Ако на тригодишна възраст не му разрешавате да действа самостоятелно, тогава в юношеството няма защо да се чудите, че няма да иска да пробва нищо, "просто ще лежи на дивана“.
За оцеляване в кризата са полезни всички методи – и клубовете, и детските лагери.
Несъмнената полза от лагерите и всякакви събирания като цяло е комуникацията. В днешно време повечето деца не ходят на разходка и не играят на улицата. Лагерите, клубовете и секциите им позволяват да общуват с връстници извън училище и социалните мрежи. Затова носят несъмнена полза.
Мона Василева
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари